Sir 47

1 ^a П осле това се яви Натан, за да пророчествува в дните Давидови.

2 Както тлъстина се отделя от мирна жертва, тъй Давид бе отделен измежду синовете Израилеви.

3 ^b Той играеше с лъвовете като с козлета, и с мечките като с агнета.

4 ^c В младините си той не уби ли исполин и не сне ли позора от народа,

5 когато дигна ръка с камък в прашка и свали гордия Голиата?

6 Защото той викна към Господа Всевишни, и Господ даде сила на дясната му ръка – да порази силен във война човек, и да възвиси рога на своя народ.

7 ^d Тъй народът на десетки хиляди го прослави и го възхвали, благославяйки Господа, като достоен за венец на слава:

8 ^e защото той изтреби околните врагове и смири враждебните филистимци, – та дори доднес е съкрушил техния рог.

9 Подир всяко свое дело той принасяше благодарение на Светия Всевишни с хвалебно слово;

10 ^f от все сърце той възпяваше и обичаше своя Създател.

11 ^g И постави пред жертвеника песнопевци, за да услажда песнопението с техния глас.

12 ^h Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището.

13 ⁱ И Господ му прости греховете и възнесе навеки рога му и му дарува царствен завет и славен престол у Израиля.

14 ^j После него се издигна мъдрият негов син и поради баща си живя честито.

15 ^k Соломон царува в мирни дни, защото Бог го успокои от всички страни, за да построи дом в Негово име и да приготви светилище навеки.

16 ^l Колко мъдър си бил ти в младините си и като река пълен с разум!

17 ^m Душата ти покри земята, и ти я напълни със загадъчни притчи;

18 ⁿ името ти се пронесе до далечните острови, и ти биде любим за твоя мир;

19 за твоите песни и изречения, притчи и изяснения тебе се чудеха земите,

20 В името на Господа Бога, наречен Бог Израилев,

21 ^o ти събра злато като мед, и умножи среброто като олово.

22 ^p Но ти наклони бедрата си към жени и с тялото си тям се пороби;

23 ^q ти тури петно върху славата си и оскверни семето си тъй, че навлече гняв върху децата си, – и те горко оплакваха твоето безумие, – че властта се раздели на две, и от Ефрема произлезе непокорно царство.

24 Но Господ не ще остави милостта Си и не ще разруши ни едно от делата Си, не ще изтреби потомците на Своя избраник и не ще изкорени семето на оногова, който Го е възлюбил.

25 И Той даде на Иакова остатък и на Давида – корен от него.

26 ^r И почина Соломон с отците си

27 ^s и след себе си от своето семе остави на народа безумие,

28 скудоумния Ровоама, който отвърна от себе си народа чрез своя съвет,

29 ^t и Иеровоама, Наватовия син, който вкара в грях Израиля и на Ефрема показа пътя на греха.

30 ^u И доста се умножиха греховете им, тъй че те бяха изпъдени от земята си;

31 и посягаха на всяко зло, докле не дойде върху им отмъщение.